30.01.2019 г., 0:42

Непокорна

878 3 8

В очите ми се отразява

цялата вселена...

Непокорна вървя

срещу времето

за да запиша

там в летописа

всички онези

пропилени

възможности

пречупени

под - тежкия

хомот на живота!

Прелиствам

с трепет

страниците

от книгата

на живота.

И в миг

при мене

се завръщат

вече отминали

събития...

Записани са там

в летописа

без фалшиви

истини

и без измама!

Затова непокорна

вървя срещу времето

за да достигна

до онзи син хоризонт

където денят засиява -

нежен, обичан и бял...

Затова и непокорна

се скита душата ми

за да достигне

до мечтания бряг!

Където златни лъчи

ще я докоснат

с нежност, мир и любов!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Антоан за хубавите думи и пожелания!
  • Веси и Гавраил, благодаря ви за хубавите думи!
  • В тази непокорност е вградена и твоята искреност,което силно ме впечатли.
  • Харесах и аз! Поздрави, Кате!
  • Наде, благодаря ти!
    Младене ,благодаря ти за искрения коментар!
    Знаеш ли, загатвам за онези написани стихове,
    на които не сме дали шанс да видят белия свят.
    Но в същото време са и най - истинския летопис
    излязъл под перото на своя автор, пречупени
    през призмата на времето, преминали през
    душевността на автора и оставили следа...
    От личния ми архив:29.04.2003г
    Ранен е в сърцето народа
    от обещания тъй празни,
    невярващи в нищо и никой,
    навел е глава едва диша
    под тежкия камшик на живота.
    Аз обичам моя изстрадал народ!
    Сладката реч на дедите...
    Рила и Пирин със своето величие!
    Непрестанния устрем от нашата
    древна и свята история...
    Не знам защо именно се сетих за този стих
    много е дълъг и давам част от него като пример!
    Георги, благодаря ти!Пожелавам ви хубава вечер
    и нови творчески успехи!Бъдете благословени!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...