27 сент. 2020 г., 21:38

Непокорна жена

721 0 0

Аз съм силна, непокорна жена,

пред никой не скланям глава.

Моето желание е моето верую,

щом трябва мога да бъда и зла.

 

Нищо, че изглеждам безсилна,

силата е в моето сърце.

То ми дава стимул и надежда,

любов и чувства се вплитат в мен като въже.

 

Душата ми е твърда кат стомана,

да се заяждаш с мен не е добре.

За миг минавам във отбрана,

а на тебе ще ти стане много зле.

 

От силните жени съм! Не прощавам!

Към предателите си съм безпощадна.

Зарязвам ги дори да просят милост,

не прощавам за постъпката им гадна.

 

Не падам духом, не прося милост никога,

вратата в миг намирам и излизам.

Гордостта подхранва ми надеждата,

нежелана при никого не влизам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...