Sep 27, 2020, 9:38 PM

Непокорна жена

  Poetry » Other
724 0 0

Аз съм силна, непокорна жена,

пред никой не скланям глава.

Моето желание е моето верую,

щом трябва мога да бъда и зла.

 

Нищо, че изглеждам безсилна,

силата е в моето сърце.

То ми дава стимул и надежда,

любов и чувства се вплитат в мен като въже.

 

Душата ми е твърда кат стомана,

да се заяждаш с мен не е добре.

За миг минавам във отбрана,

а на тебе ще ти стане много зле.

 

От силните жени съм! Не прощавам!

Към предателите си съм безпощадна.

Зарязвам ги дори да просят милост,

не прощавам за постъпката им гадна.

 

Не падам духом, не прося милост никога,

вратата в миг намирам и излизам.

Гордостта подхранва ми надеждата,

нежелана при никого не влизам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...