Sep 27, 2020, 9:38 PM

Непокорна жена

  Poetry » Other
730 0 0

Аз съм силна, непокорна жена,

пред никой не скланям глава.

Моето желание е моето верую,

щом трябва мога да бъда и зла.

 

Нищо, че изглеждам безсилна,

силата е в моето сърце.

То ми дава стимул и надежда,

любов и чувства се вплитат в мен като въже.

 

Душата ми е твърда кат стомана,

да се заяждаш с мен не е добре.

За миг минавам във отбрана,

а на тебе ще ти стане много зле.

 

От силните жени съм! Не прощавам!

Към предателите си съм безпощадна.

Зарязвам ги дори да просят милост,

не прощавам за постъпката им гадна.

 

Не падам духом, не прося милост никога,

вратата в миг намирам и излизам.

Гордостта подхранва ми надеждата,

нежелана при никого не влизам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...