Непокорна младост
Като пясък в часовник забързан
преминават и дни, и живот.
Равносметката в спомен завързан
чака своя последен кивот.
Уморените стъпки отекват
посред дълга и тягостна нощ.
Пропилени в заблуда минути
безпощадни са рани от нож.
В полет птичи, отдавна забравен,
блудна пленница е младостта.
Непокорна, макар и в окови,
път не дава на старостта.
Тънки линии браздят по лицето,
вятър пръсва в косите сребро.
Натежало е времето, носи
след разпятието зарево.
Броеница от мигове пусти,
разпилени в оазис, в мираж,
сенки сиви и демони чужди -
малка част от залязващ пейзаж.
И на заник луната бленува
да посрещне от земния свят
буден сън, своя миг пропътувал,
стиснал в длани красив лунен цвят.
А когато луната догонва
кротък шепот от новия ден –
тихо буди в сърцето надежда,
че животът е изгрев блажен.
От прегръдки, даряващи вяра,
в обещание за сбъднат блян
даже огънят да догаря,
пак ще пламне от жар изтъкан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Чардакова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
