Непокорна младост
Като пясък в часовник забързан
преминават и дни, и живот.
Равносметката в спомен завързан
чака своя последен кивот.
Уморените стъпки отекват
посред дълга и тягостна нощ.
Пропилени в заблуда минути
безпощадни са рани от нож.
В полет птичи, отдавна забравен,
блудна пленница е младостта.
Непокорна, макар и в окови,
път не дава на старостта.
Тънки линии браздят по лицето,
вятър пръсва в косите сребро.
Натежало е времето, носи
след разпятието зарево.
Броеница от мигове пусти,
разпилени в оазис, в мираж,
сенки сиви и демони чужди -
малка част от залязващ пейзаж.
И на заник луната бленува
да посрещне от земния свят
буден сън, своя миг пропътувал,
стиснал в длани красив лунен цвят.
А когато луната догонва
кротък шепот от новия ден –
тихо буди в сърцето надежда,
че животът е изгрев блажен.
От прегръдки, даряващи вяра,
в обещание за сбъднат блян
даже огънят да догаря,
пак ще пламне от жар изтъкан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
