9 июн. 2017 г., 22:08

Непоправимо и поправимо...

2.3K 6 14

Непоправима е само Смъртта...

Онази пръст, която ще притиска...

Но изход има винаги във любовта –

само истински стига да я искаме...

Непоправима е онази глуха нощ,

която всичко бързо с раз отнема...

Останалото – Сън е просто... Лош!

Сън – Душа и Тялото превземащ...

Непоправим е онзи черен път –

очакващ ни по него да преминем...

Избор е останалото... Кръстопът –

от нас зависи ще ли се разминем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина каменова Все права защищены

Колкото и да са трудни изборите, които правим, все пак те са възможни... Понякога съмненията, страховете ни ни подвеждат и ни карат да се отказваме от щастието и радостта... Единствено и само Смъртта не е избор, когато ни навести... Всичко останало, колкото и да изглежда невъзможно и трудно, малко или много зависи от самите нас по кой път ще поемем и дали ще се разминем... Поне аз така си мисля...

Комментарии

Комментарии

  • "Непоправима е само Смъртта",но дори и тя понякога от нас зависи.
    колко много възможности ни е дал Творецът.
    Поздрав за хубавият стих.
  • Съгласна съм с теб. Поздрави!
  • Оценявам високо!
  • Правилно разсъждаваш Иве, предполагам, че и другите са на това мнение! Поздрави и прегръдки от мен!
  • Нещо е поправимо, друго е допустимо, трето е неповторимо, а четвърто - незабравимо... Сигурно има и още, но твоята гледна точка ми допадна, Ивче! Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...