Jun 9, 2017, 10:08 PM

Непоправимо и поправимо...

  Poetry
2.3K 6 14

Непоправима е само Смъртта...

Онази пръст, която ще притиска...

Но изход има винаги във любовта –

само истински стига да я искаме...

Непоправима е онази глуха нощ,

която всичко бързо с раз отнема...

Останалото – Сън е просто... Лош!

Сън – Душа и Тялото превземащ...

Непоправим е онзи черен път –

очакващ ни по него да преминем...

Избор е останалото... Кръстопът –

от нас зависи ще ли се разминем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Колкото и да са трудни изборите, които правим, все пак те са възможни... Понякога съмненията, страховете ни ни подвеждат и ни карат да се отказваме от щастието и радостта... Единствено и само Смъртта не е избор, когато ни навести... Всичко останало, колкото и да изглежда невъзможно и трудно, малко или много зависи от самите нас по кой път ще поемем и дали ще се разминем... Поне аз така си мисля...

Comments

Comments

  • "Непоправима е само Смъртта",но дори и тя понякога от нас зависи.
    колко много възможности ни е дал Творецът.
    Поздрав за хубавият стих.
  • Съгласна съм с теб. Поздрави!
  • Оценявам високо!
  • Правилно разсъждаваш Иве, предполагам, че и другите са на това мнение! Поздрави и прегръдки от мен!
  • Нещо е поправимо, друго е допустимо, трето е неповторимо, а четвърто - незабравимо... Сигурно има и още, но твоята гледна точка ми допадна, Ивче! Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...