Непозната
Очите ти на моите приличат,
лицето ти е с моите черти,
но с теб не се познаваме, момиче.
Ще кажеш ли поне, коя си ти?
Защо ме гледаш толкова сурово?
Добре де, знам - виновна съм. Сгреших.
Повярвах във измислица отново,
изгубих се в един-единствен стих.
Но теб това защо ли те тревожи,
защо се ровиш в моята душа?
Една случайна прилика не може
да дава върху мислите права.
Навярно ме осъждаш мълчаливо,
че с птиците сред облаци летя
или че прекалено доверчиво
приемам многоликата съдба.
Коя си ти? Защо пред мен си спряла?
За поздрав не подаде си ръката...
От хладното, бездушно огледало
във мен се взира странна непозната.
лицето ти е с моите черти,
но с теб не се познаваме, момиче.
Ще кажеш ли поне, коя си ти?
Защо ме гледаш толкова сурово?
Добре де, знам - виновна съм. Сгреших.
Повярвах във измислица отново,
изгубих се в един-единствен стих.
Но теб това защо ли те тревожи,
защо се ровиш в моята душа?
Една случайна прилика не може
да дава върху мислите права.
Навярно ме осъждаш мълчаливо,
че с птиците сред облаци летя
или че прекалено доверчиво
приемам многоликата съдба.
Коя си ти? Защо пред мен си спряла?
За поздрав не подаде си ръката...
От хладното, бездушно огледало
във мен се взира странна непозната.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
