26 февр. 2021 г., 10:24  

Непразна 

  Поэзия » Другая
321 6 12
Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени,
в буйна свилена грива.
Нравът й – искрометен е,
но така й отива!
Вятър с пръсти разресва я
тя потропва с копита.
Да е в плен не харесва й,
и в съня си се скита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??