Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени,
в буйна свилена грива.
Нравът й – искрометен е,
но така й отива!
Вятър с пръсти разресва я
тя потропва с копита.
Да е в плен не харесва й,
и в съня си се скита. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up