Непразна
Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени,
в буйна свилена грива.
Нравът й – искрометен е,
но така й отива!
Вятър с пръсти разресва я
тя потропва с копита.
Да е в плен не харесва й,
и в съня си се скита.
Чува страстно бученето
на кръвта – хергелето,
къса сбруята, стремето –
само тя и полето.
Слиза ниско Вечерница,
на челото на коня.
Топла нощ – за неверници
а звездите се ронят.
Позабравено минало,
а човекът се дразни.
Тя се връща изстинала,
укротена... Непразна.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
