1 июн. 2020 г., 03:35

Непребъдено 

  Поэзия » Любовная
871 0 9

Любов ли, една непричакана, облечена в обреченост, разпокъсана,

отмахна перчема, във вятъра скрито промуши се, излегна се на брега,

докосна ме нежно с песъчинки по дланите, скриптят от корали и цвят на море.

Протегнах се с двете си ръце и изпънах блаженствено тяло, обзето в нозе.

Проронени трепети, търкалят се в плисъка, чуваш ли, вълна ме зове.

Тръгвам подире си, нося те в писъка, писък на жадно сърце.

Понеси ме на трона си, вечно прободена, от теб, за един съвършен миг – миг, в който земята ще спре.

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??