ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
Jun 1, 2020, 3:35 AM

Непребъдено 

  Poetry » Love
848 0 9

Любов ли, една непричакана, облечена в обреченост, разпокъсана,

отмахна перчема, във вятъра скрито промуши се, излегна се на брега,

докосна ме нежно с песъчинки по дланите, скриптят от корали и цвят на море.

Протегнах се с двете си ръце и изпънах блаженствено тяло, обзето в нозе.

Проронени трепети, търкалят се в плисъка, чуваш ли, вълна ме зове.

Тръгвам подире си, нося те в писъка, писък на жадно сърце.

Понеси ме на трона си, вечно прободена, от теб, за един съвършен миг – миг, в който земята ще спре.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??