Непребъдено
Любов ли, една непричакана, облечена в обреченост, разпокъсана,
отмахна перчема, във вятъра скрито промуши се, излегна се на брега,
докосна ме нежно с песъчинки по дланите, скриптят от корали и цвят на море.
Протегнах се с двете си ръце и изпънах блаженствено тяло, обзето в нозе.
Проронени трепети, търкалят се в плисъка, чуваш ли, вълна ме зове.
Тръгвам подире си, нося те в писъка, писък на жадно сърце.
Понеси ме на трона си, вечно прободена, от теб, за един съвършен миг – миг, в който земята ще спре.
© Велина Караиванова All rights reserved.
