17 дек. 2021 г., 21:33

Неприкосновеност

580 1 5

Възпират истината чиста без умора,

привикнали да вършат зло ръце.

Готови със Създателя да спорят,

души със каменно, покварено сърце.

 

Надвикват се свирепо, за да заглушат

словата истинни. Надеждата ни да отнемат,

със сила диханието ѝ да задушат,

да вържат свободата и да я превземат.

 

Нима се връзва словото на свободата?

Коя система или сила може да го спре?

Човек забравил ли е любовта най-свята,

с която Агнецът Божий отиде да умре?

 

Кой друг обича и дарява повече от Него –

живот, надежда, истина и свобода?

Омаяни човекомразци със крещящо Его,

кои сте вие да посягате на нечия душа?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от цялото си сърце, Руми! Трогна ме коментара ти… Вестта за раждането на Спасителя нека изпълни душата ти с нова небесна радост и сила за всяко идващо предизвикателство. Бог да благослови теб и семейството ти!
    Благодаря сърдечно, Миночка! Светлината и надеждата, които само Господ дарява, нека озарят душата ти в тези трудни времена. Весели празници и на теб!
  • Много ми хареса и те поздравявам! Весели празници!
  • Мария, тук ме просълзи! Позицията ти е толкова ясна и категорична...
    Пожелавам ти светли и благословени празнични дни!
  • Съгласна съм с теб, Вики. Благодаря.
  • Самозабравили се. Добрата новина е, че всеки си получава заслуженото.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...