17.12.2021 г., 21:33

Неприкосновеност

577 1 5

Възпират истината чиста без умора,

привикнали да вършат зло ръце.

Готови със Създателя да спорят,

души със каменно, покварено сърце.

 

Надвикват се свирепо, за да заглушат

словата истинни. Надеждата ни да отнемат,

със сила диханието ѝ да задушат,

да вържат свободата и да я превземат.

 

Нима се връзва словото на свободата?

Коя система или сила може да го спре?

Човек забравил ли е любовта най-свята,

с която Агнецът Божий отиде да умре?

 

Кой друг обича и дарява повече от Него –

живот, надежда, истина и свобода?

Омаяни човекомразци със крещящо Его,

кои сте вие да посягате на нечия душа?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от цялото си сърце, Руми! Трогна ме коментара ти… Вестта за раждането на Спасителя нека изпълни душата ти с нова небесна радост и сила за всяко идващо предизвикателство. Бог да благослови теб и семейството ти!
    Благодаря сърдечно, Миночка! Светлината и надеждата, които само Господ дарява, нека озарят душата ти в тези трудни времена. Весели празници и на теб!
  • Много ми хареса и те поздравявам! Весели празници!
  • Мария, тук ме просълзи! Позицията ти е толкова ясна и категорична...
    Пожелавам ти светли и благословени празнични дни!
  • Съгласна съм с теб, Вики. Благодаря.
  • Самозабравили се. Добрата новина е, че всеки си получава заслуженото.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...