Непримирие
Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .
Една фотография от миналата година ми напомни за него.
НЕПРИМИРИЕ
Не се примирявам със залеза –
този нежен и страстен грабител.
Прелитат площада – охранени,
жълти сенки на гълъби сити.
Почернял е от студ небосводът
и пропукват се слънчеви дискове.
С този дъжд от сребро и олово
не, не се примирявам – не искам!
И не вярвам, че няма да съмне,
ако мрак е обсебил душите ни.
Всяка глътка живот ще се сбъдне,
още утре ще бъда обичана.
Без да питам излишни въпроси –
пред които коварството дебне,
прошка дадох на градския просяк,
разпродавал душица на дребно.
Всяка болка и грозна неистина
като дрипа ненужна ще снема.
Аз излизам от здрача – пречистена.
Знам, че няма примирие, Време!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
Благодаря...
