yotovava (Валентина Йотова)
2637 22303
14.12.2023 г., 13:07 ч.

Непримирие 

  Поезия
244 3 7

Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .

Една фотография от миналата година ми напомни за него.

 

НЕПРИМИРИЕ

 

Не се примирявам със залеза –

този нежен и страстен грабител.

Прелитат площада – охранени,

жълти сенки на гълъби сити.

 

Почернял е от студ небосводът

и пропукват се слънчеви дискове.

С този дъжд от сребро и олово

не, не се примирявам – не искам!

 

И не вярвам, че няма да съмне,

ако мрак е обсебил душите ни.

Всяка глътка живот ще се сбъдне,

още утре ще бъда обичана.

 

Без да питам излишни въпроси –

пред които коварството дебне,

прошка дадох на градския просяк,

разпродавал душица на дребно.

 

Всяка болка и грозна неистина

като дрипа ненужна ще снема.

Аз излизам от здрача – пречистена.

Знам, че няма примирие, Време!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??