12 мар. 2025 г., 06:28

Неразбиране

437 0 0

Нима съм очаквала да се случи чудо,

да се събудя и да видя, че положението

докато сън съм сънувала е вече друго

и чист да е, като при сътворението

човекът, и зло да не вилнее като лудо?

 

Греховете земни винаги се плащат,

ако не тука на земята, то оттатък.

Престъпниците, че не ги хващат

закони човешки, това е недостатък,

ненаказани те нивга не остават.

 

Милостта от Бога как да изпросим,

вкупом заедно за всичките ни тежки

грехове, заради тях ние да се държим

трябва наистина смело и по мъжки,

и без да хленчим кръста си да носим.

 

Неразбиране за духа на страданието

и кръста вечен битува още от Адам.

Не откриваме и смисъл в упованието,

и как съществуваме наистина не знам,

без да потърсиме пътя на спасението?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...