Неразбиране

Нима съм очаквала да се случи чудо,

да се събудя и да видя, че положението

докато сън съм сънувала е вече друго

и чист да е, като при сътворението

човекът, и зло да не вилнее като лудо?

Греховете земни винаги се плащат,

ако не тука на земята, то оттатък.

Престъпниците, че не ги хващат

закони човешки, това е недостатък,

ненаказани те нивга не остават.

Милостта от Бога как да изпросим,

вкупом заедно за всичките ни тежки

грехове, заради тях ние да се държим

трябва наистина смело и по мъжки,

и без да хленчим кръста си да носим.

Неразбиране за духа на страданието

и кръста вечен битува още от Адам.

Не откриваме и смисъл в упованието,

и как съществуваме наистина не знам,

без да потърсиме пътя на спасението?