Все повече се изчерпвам, думите не идват както преди. Бурята в душата ми се засили, стиска сърцето и го души. Моите "песни" са все по-тъжовни, не ги радва даже любовта. Искам да пиша, но не мога, взела ме е за пленница скръбта. Очите ми радостта не виждат, болката в тях прозира и личи. Моя любов, аз те имам безрезервно, ела, прегърни ме и утеши. Все повече се изчерпвам, забравена, отритната, сама. Стиховете ми постепенно умират, неразбрани и пропити с тъга. Нищо, аз искам да пиша, чрез тях възкръсвам от пепелта. Ще продължавам да пиша и изгарям, дори нерабрана от света.
Тъга, но все пак красива тъга...
Пиши, ще дойде време и когато ще пишеш за нещо различно от тъгата и депресията няма да я има...На мен ми се случи!Започнах да пиша стихове след една тежка раздяла, чувствах се толкова сама...Мислех си, че сълзите никога няма да спрат и ще поливат всеки нов стих,тъгата ще расте...Но...намерих човек, който ме накара да забравя предишни стихове и болки, излекува ги и сега като ги препрочитам се усмихвам Стихотворението ти ми е толкова близко, връщаме назад, виждам себе си в него...
"Поезията не е общуване, а ПРИОБЩАВАНЕ.Приобщаване към идеята, красотата, истината."А.Далчев...
Поздравчета и много прегръдки, мила!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.