27.12.2007 г., 12:39 ч.

Неразбрана 

  Поезия » Друга
1371 0 19
Все повече се изчерпвам,
думите не идват както преди.
Бурята в душата ми се засили,
стиска сърцето и го души.
Моите "песни" са все по-тъжовни,
не ги радва даже любовта.
Искам да пиша, но не мога,
взела ме е за пленница скръбта.
Очите ми радостта не виждат,
болката в тях прозира и личи.
Моя любов, аз те имам безрезервно,
ела, прегърни ме и утеши.
Все повече се изчерпвам,
забравена, отритната, сама.
Стиховете ми постепенно умират,
неразбрани и пропити с тъга.
Нищо, аз искам да пиша,
чрез тях възкръсвам от пепелта.
Ще продължавам да пиша и изгарям,
дори нерабрана от света.

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех , Цвети, благодаря ти мила
  • Продължавай да пишеш, Вани, чета прекрасните ти стихове на един дъх! Поздрави!
  • Благодаря ти Аничка!
    Много ми бе приятно да си поговорим!
    Благодаря и за картичката,чудесна е
  • Хей, Ванинче..., не си неразбрана!
    И ще пишеш, защото го можеш!
    Защото не всеки може да пише със сърцето си!
    Прегръщам те, миличка!
  • Благодаря ви приятели!!!
  • Не се отчайвай!!!
    Поздравления, Ванина!!!
  • Пиши, Ванина !
    Тук сме , за да бъдем с теб и в тъгата.
    Поздрав и прегръдки !
  • Благодаря на всички!
    Радвам се,че вас ви има за да ви чета!!!
  • Понякога е така, Вани...
    И аз не пишех дълго време, но...
    Пожелавам ти много вдъхновение и прекрасни празници!
  • Пиши мило момиче!
    Можеш го,а ние те разбираме !
    Изплачи болката на "листа" и може би някога тя ще изчезне!
    Прегръщам те!
  • Тъга, но все пак красива тъга...
    Пиши, ще дойде време и когато ще пишеш за нещо различно от тъгата и депресията няма да я има...На мен ми се случи!Започнах да пиша стихове след една тежка раздяла, чувствах се толкова сама...Мислех си, че сълзите никога няма да спрат и ще поливат всеки нов стих,тъгата ще расте...Но...намерих човек, който ме накара да забравя предишни стихове и болки, излекува ги и сега като ги препрочитам се усмихвам Стихотворението ти ми е толкова близко, връщаме назад, виждам себе си в него...
    "Поезията не е общуване, а ПРИОБЩАВАНЕ.Приобщаване към идеята, красотата, истината."А.Далчев...
    Поздравчета и много прегръдки, мила!
  • Защо е тази болка в стиха ти?Не се отчайвай-празници са!Макар и тъжен обаче,той ми харесва!Горе главата!!
  • Колко добре разбрах прекрасния ти стих! Поздрави, Ванина!
  • Не спирай!!! Чудесна си, Ванинче!!! Браво!!!
  • ще пишеш, защото го можеш...
    чувствен и красив стих! Браво!
    с обич , прекрасно момиче.
  • Поздрав!
  • Браво!!!
  • Продължавай...А стиховете са ти винаги хубави.Поздрав!!!
  • Точно така!!!Продължавай!Чудесна си!
Предложения
: ??:??