Неразбрана
Все повече се изчерпвам,
думите не идват както преди.
Бурята в душата ми се засили,
стиска сърцето и го души.
Моите "песни" са все по-тъжовни,
не ги радва даже любовта.
Искам да пиша, но не мога,
взела ме е за пленница скръбта.
Очите ми радостта не виждат,
болката в тях прозира и личи.
Моя любов, аз те имам безрезервно,
ела, прегърни ме и утеши.
Все повече се изчерпвам,
забравена, отритната, сама.
Стиховете ми постепенно умират,
неразбрани и пропити с тъга.
Нищо, аз искам да пиша,
чрез тях възкръсвам от пепелта.
Ще продължавам да пиша и изгарям,
дори нерабрана от света.
думите не идват както преди.
Бурята в душата ми се засили,
стиска сърцето и го души.
Моите "песни" са все по-тъжовни,
не ги радва даже любовта.
Искам да пиша, но не мога,
взела ме е за пленница скръбта.
Очите ми радостта не виждат,
болката в тях прозира и личи.
Моя любов, аз те имам безрезервно,
ела, прегърни ме и утеши.
Все повече се изчерпвам,
забравена, отритната, сама.
Стиховете ми постепенно умират,
неразбрани и пропити с тъга.
Нищо, аз искам да пиша,
чрез тях възкръсвам от пепелта.
Ще продължавам да пиша и изгарям,
дори нерабрана от света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
