17 июн. 2010 г., 16:26

Нереално

1.2K 1 28

От тъмното уплаши се животът ми.

Започна да заеква... Неразбиращо.

А дните разпиляваха вързопа си.

Надеждата в дъха ми... колабираше!

 

Дори небето виждах... прекатурено,

обречено и в локвите потънало!

Усещах се насилена, принудена...

Заливаше ме Тъмно!... Много тъмното!

 

Заплаках... И блатисто безразличие

душата ми повръщаше замаяна...

- Ще се удави, май, това момиче! -

прошепна със тревожност глас покаен.

 

Нагази във тресавището вятърът,

изнесе ме оттам като удавница...

 

... Кошмарен беше тази нощ театърът!

Събудих се... На твоята възглавница!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...