Нереално
От тъмното уплаши се животът ми.
Започна да заеква... Неразбиращо.
А дните разпиляваха вързопа си.
Надеждата в дъха ми... колабираше!
Дори небето виждах... прекатурено,
обречено и в локвите потънало!
Усещах се насилена, принудена...
Заливаше ме Тъмно!... Много тъмното!
Заплаках... И блатисто безразличие
душата ми повръщаше замаяна...
- Ще се удави, май, това момиче! -
прошепна със тревожност глас покаен.
Нагази във тресавището вятърът,
изнесе ме оттам като удавница...
... Кошмарен беше тази нощ театърът!
Събудих се... На твоята възглавница!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
