Нереално
От тъмното уплаши се животът ми.
Започна да заеква... Неразбиращо.
А дните разпиляваха вързопа си.
Надеждата в дъха ми... колабираше!
Дори небето виждах... прекатурено,
обречено и в локвите потънало!
Усещах се насилена, принудена...
Заливаше ме Тъмно!... Много тъмното!
Заплаках... И блатисто безразличие
душата ми повръщаше замаяна...
- Ще се удави, май, това момиче! -
прошепна със тревожност глас покаен.
Нагази във тресавището вятърът,
изнесе ме оттам като удавница...
... Кошмарен беше тази нощ театърът!
Събудих се... На твоята възглавница!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
