17 jun 2010, 16:26

Нереално

1.2K 1 28

От тъмното уплаши се животът ми.

Започна да заеква... Неразбиращо.

А дните разпиляваха вързопа си.

Надеждата в дъха ми... колабираше!

 

Дори небето виждах... прекатурено,

обречено и в локвите потънало!

Усещах се насилена, принудена...

Заливаше ме Тъмно!... Много тъмното!

 

Заплаках... И блатисто безразличие

душата ми повръщаше замаяна...

- Ще се удави, май, това момиче! -

прошепна със тревожност глас покаен.

 

Нагази във тресавището вятърът,

изнесе ме оттам като удавница...

 

... Кошмарен беше тази нощ театърът!

Събудих се... На твоята възглавница!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...