Jun 17, 2010, 4:26 PM

Нереално

  Poetry » Love
1.2K 1 28

От тъмното уплаши се животът ми.

Започна да заеква... Неразбиращо.

А дните разпиляваха вързопа си.

Надеждата в дъха ми... колабираше!

 

Дори небето виждах... прекатурено,

обречено и в локвите потънало!

Усещах се насилена, принудена...

Заливаше ме Тъмно!... Много тъмното!

 

Заплаках... И блатисто безразличие

душата ми повръщаше замаяна...

- Ще се удави, май, това момиче! -

прошепна със тревожност глас покаен.

 

Нагази във тресавището вятърът,

изнесе ме оттам като удавница...

 

... Кошмарен беше тази нощ театърът!

Събудих се... На твоята възглавница!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...