Jun 17, 2010, 4:26 PM

Нереално

  Poetry » Love
1.2K 1 28

От тъмното уплаши се животът ми.

Започна да заеква... Неразбиращо.

А дните разпиляваха вързопа си.

Надеждата в дъха ми... колабираше!

 

Дори небето виждах... прекатурено,

обречено и в локвите потънало!

Усещах се насилена, принудена...

Заливаше ме Тъмно!... Много тъмното!

 

Заплаках... И блатисто безразличие

душата ми повръщаше замаяна...

- Ще се удави, май, това момиче! -

прошепна със тревожност глас покаен.

 

Нагази във тресавището вятърът,

изнесе ме оттам като удавница...

 

... Кошмарен беше тази нощ театърът!

Събудих се... На твоята възглавница!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...