Jun 17, 2010, 4:26 PM

Нереално

  Poetry » Love
1.2K 1 28

От тъмното уплаши се животът ми.

Започна да заеква... Неразбиращо.

А дните разпиляваха вързопа си.

Надеждата в дъха ми... колабираше!

 

Дори небето виждах... прекатурено,

обречено и в локвите потънало!

Усещах се насилена, принудена...

Заливаше ме Тъмно!... Много тъмното!

 

Заплаках... И блатисто безразличие

душата ми повръщаше замаяна...

- Ще се удави, май, това момиче! -

прошепна със тревожност глас покаен.

 

Нагази във тресавището вятърът,

изнесе ме оттам като удавница...

 

... Кошмарен беше тази нощ театърът!

Събудих се... На твоята възглавница!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...