22 мар. 2008 г., 17:45
Разпокъсани стихове се губят там някъде,
безжизнени, забравени,
чакащи някой да ги римува...
Тайно крият мислите ми
от крадеца на животи.
Чакат живота смирено,
неродени,
но вече сбъднати мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация