22 мар. 2022 г., 18:21

Несбъдната пролет

700 0 0

Времето дойде за пролетта

да пристъпи тук тя бавно.

Да напича пъпки и цветя,

за любов да е зелено, равно.

 

Но не чувствам топлина,

нито виждам слънцето огряло.

Студ сковал и тяло и душа,

сняг е оцветил пейзажа в бяло.

 

Вярно, закъснява много тя,

не отричам, че ми е студено.

Но предчувствам някак си беда,

нещо важно има променено.

 

А на хоризонта там далеч,

буря страшна сякаш се задава.

Вижам кървав дъжд като след сеч,

зла поличба туй ни предвещава.

 

Топлина усещам в кратък миг,

слънце ярко вече е изгряло.

В радостта си срещам го със вик,

но то чезне бързо избелдняло.

 

Къмто хорзонта там пълзи да падне,

залез не е туй уви сега е пладне.

Пролетта ли днес към нас върви,

или черна смърт сега ще ни нападне.

 

Свличам се в калта на колене,

в мрака ничком съм пред Бога!

Моля ти се Господи България пази,

друго аз уви да сторя днес не мога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...