Несбъдната пролет

Времето дойде за пролетта

да пристъпи тук тя бавно.

Да напича пъпки и цветя,

за любов да е зелено, равно.

Но не чувствам топлина,

нито виждам слънцето огряло.

Студ сковал и тяло и душа,

сняг е оцветил пейзажа в бяло.

Вярно, закъснява много тя,

не отричам, че ми е студено.

Но предчувствам някак си беда,

нещо важно има променено.

А на хоризонта там далеч,

буря страшна сякаш се задава.

Вижам кървав дъжд като след сеч,

зла поличба туй ни предвещава.

Топлина усещам в кратък миг,

слънце ярко вече е изгряло.

В радостта си срещам го със вик,

но то чезне бързо избелдняло.

Къмто хорзонта там пълзи да падне,

залез не е туй уви сега е пладне.

Пролетта ли днес към нас върви,

или черна смърт сега ще ни нападне.

Свличам се в калта на колене,

в мрака ничком съм пред Бога!

Моля ти се Господи България пази,

друго аз уви да сторя днес не мога!