23 дек. 2008 г., 18:59

Нещастница (???)

926 0 1

Аз бързах, за да грабна спомена,

да го докопам за немирните къдрици

и да го задуша в прегръдките си...

Не исках да го пускам да си иде,

раздърпах му сакото остаряло,

попих със устни топлите сълзи,

крещях за милост, за разбиране,

крещях, че искам да остане,

а той ме гледаше така неискащо,

тъй уморено, леко със досада,

да ми говори той не искаше,

не искаше да слуша,

да прощава,

не разбираше...

А аз без него щях да полудея,

и като черен и ненужен въглен

във пепелта щях просто да изтлея!

Недей! Не си отивай,

остани! Като последна диря си на моя празен плаж,

като последен слънчев лъч на мойто слънце,

което аз безмилостно почерних

и знам, че имаш право да си лош,

и знам, че мразиш ме, виновна и неверна,

и знам, че заслужавам да си идеш,

ала недей, последно - остани,

стопли ме само тази нощ и край -

мъчи ме с твоето безмълвие,

убий ме в самотата си жестока,

отдай се на сарказъм и ирония,

повикай съвестта безока...

и нека тя да сложи край на мъката!

Убий ме, ала остани

да гледаш как си тръгвам бездиханна,

да видиш как във моите очи

танцува щастие,

защото си останал!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...