Аз бързах, за да грабна спомена,
да го докопам за немирните къдрици
и да го задуша в прегръдките си...
Не исках да го пускам да си иде,
раздърпах му сакото остаряло,
попих със устни топлите сълзи,
крещях за милост, за разбиране,
крещях, че искам да остане,
а той ме гледаше така неискащо,
тъй уморено, леко със досада,
да ми говори той не искаше,
не искаше да слуша, ...