19 окт. 2017 г., 00:24

Злодей

676 2 6

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

 

 

Трънлив е гробът на нещастника,

гарван за да го опее няма,

дори мухите на камъка зловещ не кацат.

 

Дори и снимка няма върху камъка.

 

Жена му със усмивка на уста

я счупи...

 

по корем е сложен

проклетият му дух,

за да не бяга...

 

Там, отдолу, е злосторникът,

вече няма шанс да пречи.

Закопан е вече.

 

Заслужил си е червеите.

 

По корем лежи

кучета щастливо

опйкават гроба му забравен.

 

Дявола ще му покаже

истината,

щом така похотливо е  посегнал,

копелето мръсно, 

на детето си...

невръстно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Потръпнах, Христо! Много силен стих! Поздравявам те! В любими.
  • Силно!!!
  • За съжаление, сред човеците има такива сатанински изчадия, но никой не се ражда зъл и покварен....Някой или нещо, ги прави такива...Психиката и умът се увреждат...Жалко за тях и потърпевшите от тях!
  • Благодаря за оценката Влади страхотен си! . Валя не винаги визирам мен в творбите си! Просто ги знам нещата.
  • Впечатляваш с искреността си. Усетих омразата към човека, който те е наранил. Всеки си има поне по един омразник в живота си, но трябва да го преодолеем, за да вървим напред. В противен случай се превръщаме в крачещи мъртъвци, приятелю! Накажи го със забрава! Поздрави за чувствения стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...