19 oct 2017, 0:24

Злодей

  Poesía » Otra
673 2 6

Obra no adecuada para menores de 18 años

 

 

Трънлив е гробът на нещастника,

гарван за да го опее няма,

дори мухите на камъка зловещ не кацат.

 

Дори и снимка няма върху камъка.

 

Жена му със усмивка на уста

я счупи...

 

по корем е сложен

проклетият му дух,

за да не бяга...

 

Там, отдолу, е злосторникът,

вече няма шанс да пречи.

Закопан е вече.

 

Заслужил си е червеите.

 

По корем лежи

кучета щастливо

опйкават гроба му забравен.

 

Дявола ще му покаже

истината,

щом така похотливо е  посегнал,

копелето мръсно, 

на детето си...

невръстно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потръпнах, Христо! Много силен стих! Поздравявам те! В любими.
  • Силно!!!
  • За съжаление, сред човеците има такива сатанински изчадия, но никой не се ражда зъл и покварен....Някой или нещо, ги прави такива...Психиката и умът се увреждат...Жалко за тях и потърпевшите от тях!
  • Благодаря за оценката Влади страхотен си! . Валя не винаги визирам мен в творбите си! Просто ги знам нещата.
  • Впечатляваш с искреността си. Усетих омразата към човека, който те е наранил. Всеки си има поне по един омразник в живота си, но трябва да го преодолеем, за да вървим напред. В противен случай се превръщаме в крачещи мъртъвци, приятелю! Накажи го със забрава! Поздрави за чувствения стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...