19 oct 2017, 0:24

Злодей

  Poesía » Otra
677 2 6

Obra no adecuada para menores de 18 años

 

 

Трънлив е гробът на нещастника,

гарван за да го опее няма,

дори мухите на камъка зловещ не кацат.

 

Дори и снимка няма върху камъка.

 

Жена му със усмивка на уста

я счупи...

 

по корем е сложен

проклетият му дух,

за да не бяга...

 

Там, отдолу, е злосторникът,

вече няма шанс да пречи.

Закопан е вече.

 

Заслужил си е червеите.

 

По корем лежи

кучета щастливо

опйкават гроба му забравен.

 

Дявола ще му покаже

истината,

щом така похотливо е  посегнал,

копелето мръсно, 

на детето си...

невръстно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потръпнах, Христо! Много силен стих! Поздравявам те! В любими.
  • Силно!!!
  • За съжаление, сред човеците има такива сатанински изчадия, но никой не се ражда зъл и покварен....Някой или нещо, ги прави такива...Психиката и умът се увреждат...Жалко за тях и потърпевшите от тях!
  • Благодаря за оценката Влади страхотен си! . Валя не винаги визирам мен в творбите си! Просто ги знам нещата.
  • Впечатляваш с искреността си. Усетих омразата към човека, който те е наранил. Всеки си има поне по един омразник в живота си, но трябва да го преодолеем, за да вървим напред. В противен случай се превръщаме в крачещи мъртъвци, приятелю! Накажи го със забрава! Поздрави за чувствения стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...