19.10.2017 г., 0:24

Злодей

669 2 6

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

 

 

Трънлив е гробът на нещастника,

гарван за да го опее няма,

дори мухите на камъка зловещ не кацат.

 

Дори и снимка няма върху камъка.

 

Жена му със усмивка на уста

я счупи...

 

по корем е сложен

проклетият му дух,

за да не бяга...

 

Там, отдолу, е злосторникът,

вече няма шанс да пречи.

Закопан е вече.

 

Заслужил си е червеите.

 

По корем лежи

кучета щастливо

опйкават гроба му забравен.

 

Дявола ще му покаже

истината,

щом така похотливо е  посегнал,

копелето мръсно, 

на детето си...

невръстно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потръпнах, Христо! Много силен стих! Поздравявам те! В любими.
  • Силно!!!
  • За съжаление, сред човеците има такива сатанински изчадия, но никой не се ражда зъл и покварен....Някой или нещо, ги прави такива...Психиката и умът се увреждат...Жалко за тях и потърпевшите от тях!
  • Благодаря за оценката Влади страхотен си! . Валя не винаги визирам мен в творбите си! Просто ги знам нещата.
  • Впечатляваш с искреността си. Усетих омразата към човека, който те е наранил. Всеки си има поне по един омразник в живота си, но трябва да го преодолеем, за да вървим напред. В противен случай се превръщаме в крачещи мъртъвци, приятелю! Накажи го със забрава! Поздрави за чувствения стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...