Oct 19, 2017, 12:24 AM

Злодей

  Poetry » Other
670 2 6

The work is not suitable for people under 18 years of age.

 

 

Трънлив е гробът на нещастника,

гарван за да го опее няма,

дори мухите на камъка зловещ не кацат.

 

Дори и снимка няма върху камъка.

 

Жена му със усмивка на уста

я счупи...

 

по корем е сложен

проклетият му дух,

за да не бяга...

 

Там, отдолу, е злосторникът,

вече няма шанс да пречи.

Закопан е вече.

 

Заслужил си е червеите.

 

По корем лежи

кучета щастливо

опйкават гроба му забравен.

 

Дявола ще му покаже

истината,

щом така похотливо е  посегнал,

копелето мръсно, 

на детето си...

невръстно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Манчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Потръпнах, Христо! Много силен стих! Поздравявам те! В любими.
  • Силно!!!
  • За съжаление, сред човеците има такива сатанински изчадия, но никой не се ражда зъл и покварен....Някой или нещо, ги прави такива...Психиката и умът се увреждат...Жалко за тях и потърпевшите от тях!
  • Благодаря за оценката Влади страхотен си! . Валя не винаги визирам мен в творбите си! Просто ги знам нещата.
  • Впечатляваш с искреността си. Усетих омразата към човека, който те е наранил. Всеки си има поне по един омразник в живота си, но трябва да го преодолеем, за да вървим напред. В противен случай се превръщаме в крачещи мъртъвци, приятелю! Накажи го със забрава! Поздрави за чувствения стих!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...