18 июн. 2007 г., 18:30

Нещо като послепис

764 0 2
Нещо като послепис
за моята любов написах,
но после беше празен моят лист,
сякаш никога не съм писала нищо!

Чудех се, дори не можех да ям,
не можех да спя, да се смея,
исках до себе си някой (Стоян?!),
заради когото да живея.

Но днес осъзнах какво стана -
послеписът го нямаше там,
защото едно сърце от стомана
аз още обичам! (Това на Стоян!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • леле...леле...извинявам се и веднага ще го поправя...мерси!
  • Хубаво... но "заради когото"?

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...