20 июл. 2008 г., 14:08

Нещо не достига

825 0 10

Имам всичко - дом уютен

и градина със цветя,

палави, красиви внуци,

съпруг и дъщери - добри деца.

 

Щастлива съм, гордея се с това,

но нещо сякаш не достига -

в душата зее празнина,

мисията своя да постигне.

 

Анемичен сякаш е светът

със свойта илюзорна материалност,

жадува истински духът

за пътешествия астрални.

 

От мъдрост обладан, за да получи

връх на съвършенство, благослов,

за истинската еволюция

в човешкия живот.

 

И аз със съвест все опитвам

да достигна някакъв етап

за себе си и всички хора,

в този труден, но жадуван свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре написано.
  • Все нещо не ни достига на нас хората.
    Хубаво обаче да имаш стремеж за постигане.
  • права си Джуди...винаги има нещо...което искаме да докоснем...
    с много обич...чудесен стих.
  • Докосваш, замисляш - благословена да си, Гинче!!!
  • Браво, Джуди!
    Жадуван свят е, но само някои се опитват да утолят жаждата...
    Смело, момиче, ще стигнем... тези, които сме тръгнали...
    Прегръдка!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...