20 июл. 2008 г., 14:08

Нещо не достига

831 0 10

Имам всичко - дом уютен

и градина със цветя,

палави, красиви внуци,

съпруг и дъщери - добри деца.

 

Щастлива съм, гордея се с това,

но нещо сякаш не достига -

в душата зее празнина,

мисията своя да постигне.

 

Анемичен сякаш е светът

със свойта илюзорна материалност,

жадува истински духът

за пътешествия астрални.

 

От мъдрост обладан, за да получи

връх на съвършенство, благослов,

за истинската еволюция

в човешкия живот.

 

И аз със съвест все опитвам

да достигна някакъв етап

за себе си и всички хора,

в този труден, но жадуван свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре написано.
  • Все нещо не ни достига на нас хората.
    Хубаво обаче да имаш стремеж за постигане.
  • права си Джуди...винаги има нещо...което искаме да докоснем...
    с много обич...чудесен стих.
  • Докосваш, замисляш - благословена да си, Гинче!!!
  • Браво, Джуди!
    Жадуван свят е, но само някои се опитват да утолят жаждата...
    Смело, момиче, ще стигнем... тези, които сме тръгнали...
    Прегръдка!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...