Jul 20, 2008, 2:08 PM

Нещо не достига

  Poetry » Other
821 0 10

Имам всичко - дом уютен

и градина със цветя,

палави, красиви внуци,

съпруг и дъщери - добри деца.

 

Щастлива съм, гордея се с това,

но нещо сякаш не достига -

в душата зее празнина,

мисията своя да постигне.

 

Анемичен сякаш е светът

със свойта илюзорна материалност,

жадува истински духът

за пътешествия астрални.

 

От мъдрост обладан, за да получи

връх на съвършенство, благослов,

за истинската еволюция

в човешкия живот.

 

И аз със съвест все опитвам

да достигна някакъв етап

за себе си и всички хора,

в този труден, но жадуван свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добре написано.
  • Все нещо не ни достига на нас хората.
    Хубаво обаче да имаш стремеж за постигане.
  • права си Джуди...винаги има нещо...което искаме да докоснем...
    с много обич...чудесен стих.
  • Докосваш, замисляш - благословена да си, Гинче!!!
  • Браво, Джуди!
    Жадуван свят е, но само някои се опитват да утолят жаждата...
    Смело, момиче, ще стигнем... тези, които сме тръгнали...
    Прегръдка!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...