3 дек. 2010 г., 12:59

Нещо се случи

648 0 8

Какво направи тази нощ със мен?

Повика ме по име

и срутù

грижливо зиданата кула на лъжите.

Сега

в развалините ù трепери,

по-голо от новородено,

объркано и много мое „аз”.

Без име

или с чужди имена

бях туй, което искаха да бъда.

А снощи

ти  поиска да съм аз

и в себе си за пръв път се препънах.

 

Дори не знам дали ще съумея -

забравила съм толкова неща.

Навън вали. Как искам да си спомня

за някой, който пееше в дъжда…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...