3 дек. 2010 г., 12:59

Нещо се случи

652 0 8

Какво направи тази нощ със мен?

Повика ме по име

и срутù

грижливо зиданата кула на лъжите.

Сега

в развалините ù трепери,

по-голо от новородено,

объркано и много мое „аз”.

Без име

или с чужди имена

бях туй, което искаха да бъда.

А снощи

ти  поиска да съм аз

и в себе си за пръв път се препънах.

 

Дори не знам дали ще съумея -

забравила съм толкова неща.

Навън вали. Как искам да си спомня

за някой, който пееше в дъжда…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...