Какво направи тази нощ със мен?
Повика ме по име
и срутù
грижливо зиданата кула на лъжите.
Сега
в развалините ù трепери,
по-голо от новородено,
объркано и много мое „аз”.
Без име
или с чужди имена
бях туй, което искаха да бъда.
А снощи
ти поиска да съм аз
и в себе си за пръв път се препънах.
Дори не знам дали ще съумея -
забравила съм толкова неща.
Навън вали. Как искам да си спомня
за някой, който пееше в дъжда…
© Росица All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
