Какво направи тази нощ със мен?
Повика ме по име
и срутù
грижливо зиданата кула на лъжите.
Сега
в развалините ù трепери,
по-голо от новородено,
объркано и много мое „аз”.
Без име
или с чужди имена
бях туй, което искаха да бъда.
А снощи
ти поиска да съм аз
и в себе си за пръв път се препънах.
Дори не знам дали ще съумея -
забравила съм толкова неща.
Навън вали. Как искам да си спомня
за някой, който пееше в дъжда…
© Росица Всички права запазени
Красиво...