3.12.2010 г., 12:59

Нещо се случи

646 0 8

Какво направи тази нощ със мен?

Повика ме по име

и срутù

грижливо зиданата кула на лъжите.

Сега

в развалините ù трепери,

по-голо от новородено,

объркано и много мое „аз”.

Без име

или с чужди имена

бях туй, което искаха да бъда.

А снощи

ти  поиска да съм аз

и в себе си за пръв път се препънах.

 

Дори не знам дали ще съумея -

забравила съм толкова неща.

Навън вали. Как искам да си спомня

за някой, който пееше в дъжда…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...