Неслепота
Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани,
върви и изкупува нечия вина
един самотник, в слепота намига ни
и мисли смели изтупва от прахта.
Вървеше окрилен и обезпепелен
с прозрачна точност на острие,
решен да сипе и огън, и жупел,
не спрял от слепота и жал да вие...
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани,
върви и изкупува нечия вина
един самотник, в слепота намига ни
и мисли смели изтупва от прахта.
Вървеше окрилен и обезпепелен
с прозрачна точност на острие,
решен да сипе и огън, и жупел,
не спрял от слепота и жал да вие...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
