18 ene 2008, 0:14

Неслепота 

  Poesía » Civil
703 0 16
Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани,
върви и изкупува нечия вина
един самотник, в слепота намига ни
и мисли смели изтупва от прахта.
Вървеше окрилен и обезпепелен
с прозрачна точност на острие,
решен да сипе и огън, и жупел,
не спрял от слепота и жал да вие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??