Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани,
върви и изкупува нечия вина
един самотник, в слепота намига ни
и мисли смели изтупва от прахта.
Вървеше окрилен и обезпепелен
с прозрачна точност на острие,
решен да сипе и огън, и жупел,
не спрял от слепота и жал да вие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse