18.01.2008 г., 0:14 ч.

Неслепота 

  Поезия » Гражданска
672 0 16
Вървеше по неведома пътека
един самотник, унил и презрян,
като нечия загубена монета -
какво ли бе загубил в своя Рай.
С очи, от чужди грях пронизани,
върви и изкупува нечия вина
един самотник, в слепота намига ни
и мисли смели изтупва от прахта.
Вървеше окрилен и обезпепелен
с прозрачна точност на острие,
решен да сипе и огън, и жупел,
не спрял от слепота и жал да вие...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??