Несломим
422
0
0
Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит.
Обещание есенно, изпълнимо и трайно.
Търкаля кестени вятърът скрит,
оголил клони и мисли потайни.
На тънка вейка последният лист
обагрен в жълти петна дяволити,
като доверен и предан войник
несломимо стои след поредния вихър.
Вероятно ще дочака първият сняг
в прегръдката на зимата спряло.
Малко огънче трептяща съдба.
Топъл спомен от последното лято.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
