Погледът ми събира пера от земята.

Дъждовни очите прелистват тъги.

Не чувам щурци далечни в тревата,

а последното ято в мъглата се скри.

Ухае въздухът от влага пропит.

Обещание есенно, изпълнимо и трайно.

Търкаля кестени вятърът скрит,

оголил клони и мисли потайни.

На тънка вейка последният лист

обагрен в жълти петна дяволити,

като доверен и предан войник

несломимо стои след поредния вихър.

Вероятно ще дочака първият сняг

в прегръдката на зимата спряло.

Малко огънче трептяща съдба.

Топъл спомен от последното лято.