Несломим
412
0
0
Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит.
Обещание есенно, изпълнимо и трайно.
Търкаля кестени вятърът скрит,
оголил клони и мисли потайни.
На тънка вейка последният лист
обагрен в жълти петна дяволити,
като доверен и предан войник
несломимо стои след поредния вихър.
Вероятно ще дочака първият сняг
в прегръдката на зимата спряло.
Малко огънче трептяща съдба.
Топъл спомен от последното лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
