7 нояб. 2012 г., 22:04

Несподелена любов

668 0 0

От любовта несподелена 

най-много боли.

И дори да не ми вярваш ти,

не допускай тази моя грешка,

преди това си помисли.

След такава любов 

всичко става трудно,

а времето ти се струва доста мудно.

Тъгата си в мрака утешаваш

и искаш сърцето му ти да притежаваш.

Щастието ти се струва толкова недостижимо,

а по филмите всичко изглежда толкова наживо.

Радостта бавно си oтива,

а пламъкът в душата бързо изстива,

усмивката ти като дим 

в небесата плавно се издига,

а самотата като лед в теб се впива.

                                     И искрата на живота ти бавно си умира!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мадлен Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...