Нестихващ избор
Вървя по пътя отреден
между звездите на всемира.
Дали е нощ, или е ден,
сега не искам да разбирам.
И грешките си не броя.
Греховен съм - това е ясно.
А пропастите се роят -
пътеката е вече тясна.
Сърцето бие в трескав плен
на мимолетните надежди.
Неравен пулс - унил рефрен,
от лабиринти го извежда.
Но пак залага на любов
до сетния си земен избор.
Щом влюбен си не си готов
за вярата си да умираш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены