Нестихващ избор
Вървя по пътя отреден
между звездите на всемира.
Дали е нощ, или е ден,
сега не искам да разбирам.
И грешките си не броя.
Греховен съм - това е ясно.
А пропастите се роят -
пътеката е вече тясна.
Сърцето бие в трескав плен
на мимолетните надежди.
Неравен пулс - унил рефрен,
от лабиринти го извежда.
Но пак залага на любов
до сетния си земен избор.
Щом влюбен си не си готов
за вярата си да умираш!
© Младен Мисана All rights reserved.