Нестихващ избор
Вървя по пътя отреден
между звездите на всемира.
Дали е нощ, или е ден,
сега не искам да разбирам.
И грешките си не броя.
Греховен съм - това е ясно.
А пропастите се роят -
пътеката е вече тясна.
Сърцето бие в трескав плен
на мимолетните надежди.
Неравен пулс - унил рефрен,
от лабиринти го извежда.
Но пак залага на любов
до сетния си земен избор.
Щом влюбен си не си готов
за вярата си да умираш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени