Събул си си обувките и газиш във жарта,
очите ти в иконата се взират.
Неистова е болката под твоите крака.
Народе мой, как само те разбирам.
Червени стъпалата са, червена е кръвта,
как искаш нещо синьо в теб да има?
Та ти, народе, имаш замръзнала мечта,
тя вече векове е нестопима.
От нестинарството светът е изумен
и аплодира твоите изяви,
а аз те мисля всеки Божи ден,
народе, как да се избавиш... ...