valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
25.09.2014 г., 22:41 ч.

Нестинар 

  Поезия
482 0 4

Събул си си обувките и газиш във жарта,

очите ти в иконата се взират.

Неистова е болката под твоите крака.

Народе мой, как само те разбирам.

 

Червени стъпалата са, червена е кръвта,

как искаш нещо синьо в теб да има?

Та ти, народе, имаш замръзнала мечта,

тя вече векове е нестопима.

 

От нестинарството светът е изумен

и аплодира твоите изяви,

а аз те мисля всеки Божи ден,

народе, как да се избавиш...

 

Словата лепнат вече от сълзи,

а син създадох, да ме наследява.

И аз съм нестинар. И мен гори.

И аз на чудо още се надявам.

 

Крещим поединично свойто НЕ,

жарта обаче погледите смуче.

Защо са ни изгарящи нозе,

щом зрителите на Живот ни учат?

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??